В Усмивка
оформен е прекършения клон
от рамото ми.

 Изгарящо студени са усещанията,
да не боли, на болката се радват.
Сълзата на усмивката на плещите

Черни цветя растат ми от кожата :
въглени, устремени към слънцето,
всичкото, устремено към нищото