Дълбая със мисли по празния лист на живота
излиза сърце.
Дълбая във него с молбите за вечност, но свършва сърцето,

Счетоводител един си обичаше работата
и заприлича на калкулатор носа му;
предана внучка обичаше баба си

Самотна пощенска кутия насред океана
разплаква се от боя на вълните.
Отварям я и виждам, че само със реклами

Старата песен
пищи тя от ръцете ти, а ти пък я измъчваш.
Не знаеш ти защо, може би точно защото

Нарисувал си будки по гърба на детето
на любовта и омразата;
каза, някъде там си оставил билета ми,

Ако във слънчев лъч се превърна
и дойдат при тебе пръстите ми,
направени ще са от блясък посърнал

Това което сме го правили за себе си,
всъщност сме го правили за другите,
това което сме го правили за другите,