Искаше ми се да сме цветя
израснали от два отделни гроба
но с листа, които се докосват,

То е като залез, сниман черно-бяло,
като морето през зимата,
като непоказана обич,

Мразя когато живота
е яке с мокри ръкави,
а се опитвам да се стопля!

Надраснала съм си стихотворенията.
Това твърдение ли е или въпрос?
Или пък те мен са надраснали?

 „Знаеш ли, че oрeолите болят?”-
каза ми веднъж една икона,
когато стенописите крещят