Поглеждам лилавите си ръце и стоя като забодена за дъската в класната стая. С лилавите си ръце почесвам белите си мигли, крила неподвижни, засърбяли от тебешир и застояване около оранжевите ми очи. Със зелените крака се отмествам настра...

-Добър ден, доктор Маринова!
-Добър ден, доктор Попов!
Стиснаха си ръцете и започнаха работа...

 „Да живее нашият цар!”- викна народът.– А подир царя, да живее и ябълковото пюре „бебе”. – Беше се родил царят ни, който така царствено похапвал ябълково пюре „бебе”, че вдъхновил първия с...

Върти се върти в своя мъничък танц
малка кукла в средата на пътя
и чака в очите на хора романс

 -Kакво носиш? – попитаха ме на рождения ми ден. Хмм не би ли трябвало те да ми носят по нещо?
Вече ставах голяма- така ми каза мама на вратата. Имам свободата да избера от предлаганите ми робства, значи –така ми каза тя. &nda...

 Тъмнина. Въздух. Аз съм на двадесет години вмъкната в детска рокличка. Сякаш падам. Или сякаш вятъра минава покрай бузите ми за да ми създаде такава илюзия. Сама в безкрайността. Безкрайно сама. Хващам парченца тъмнина ако искам да спра...