Когато любовта ми в гардероба
изпива си вечерните молци
лекувам голотата й поробена

Пусни ме да падам към мислите ти от прозоец
и гледай как вятъра фигури прави от тялото ми,
ще дойда при теб днес във формата на чудотворец    

Бързаш ли, пътнико? –Спри се на улица „Приказка”:
там зад надеждата спи магазин за принцеси.
Виждаш ли, пътнико – с захар изписани викове

Тъмно е, на капки тъмнина
изтичат бавно на перваза нервите;
в мазе от самота съм по-сама

Вървим във парка хванали ръце,
а върху тях стои тя като отпечатък.
Целувката ти зъбите дере

Дращя по стената.
Пръстите ми отичат в кръв за да споят мазилката й.
Не пробивам стената ти макар да е от рози.

Накарай ме да не ме е страх от теб.
Ожени се за болката ми.
Вдигни булото на мига.