Това което сме го правили за себе си,
всъщност сме го правили за другите,
това което сме го правили за другите,
всъщност сме го правили за себе си.

Излиза, ние нещо че сме искали
защото не сме искали пък друго,
излиза, не сме искали и другото,
а да избягаме от първото сме искали.

Излиза, ще посмеем да обичаме
само ако първо нас обичат,
а те нас първо ще обичат
ако посмеем първи да обичаме.

Защото ние нещо толкоз искаме,
искаме пък и да го опитаме,
че искаме, когато го опитаме,
да разберем дали сме го и искали.

Ние сме си там където сме,
за да си мечтаем да сме другаде,
и искаме ний да отидем другаде,
за да мечтаем да сме там където сме.

От исканото все повече имаме,
за да подчертае колко нямаме,
и като разберем колко си нямаме,
да искаме все повече да имаме.

И все повече себе си познаваме,
че знанията пълнят ни главата,
че нови да не влизат във главата ни,
и все по-малко нас си да познаваме.

За да имаме прекрасни отношения,
разбираме се винаги с усмивка,
не казваме какво крие усмивката,
за да нямаме прекрасни отношения.

И гледайки се искаме да спрат сълзите ни,
за да убием болката, безчувствени сме,
но по-голяма болка е безчувствието,
и гледайки се искаме да потекат сълзите ни,

 а те ни питат - ""За какво да потечем,
 за какво наистина
 скърбяли сте и искали сте,
 че за него да течем?""


 

Много истина има тук...