Седя по турски насред улицата  „обича ме, не ме обича”- късам ги и ги потулвам  пред колите и пресичащите.   Сред пушека им търся вечност, „обича ме, не ме обича” където в път на две разсечен надежда с лудоста граничи.   И нервни с клаксона ми свирят „обича ме, не ме обича”- симфонията на презирането                                 и на каква съм им приличала.   Знам, най накрая ще ме блъснат  ”обича ме, не ме обича” но зад броните им лъскави  за теб до край аз ще надничам.   Седя по турски насред улицата  „обича ме, не ме обича”- късам ги и ги потулвам -  перата на умряла птица ...


 

... HUG...