Някой ден ще седна на креслото в хола
и то ще ми е трон- от спомени богата,
но тичам днес събирам нови- ти недей подмолно
да ме бавиш, памет, стари вкопчвайки в полата ми.

Не искам да си спомням – момиче-подпалвач
мечти как прожектира по огъня в камината,
не искам, че започна ли да си я спомням значи,
че аз съм друга, апък тя- починала.
Не искам да си спомням – дните аз погачи
в които месех си от кал застинала.
Не искам, че започна ли да си я спомням, значи
-тя -младостта ми-  вече е отминала.

Някой ден ще седна на креслото в хола
и то ще ми е трон – но от картон, не злато,
защото днес за нови спомени се моля ,
ала наричам, памет, само старите ‘‘богатство’’.