Ти виждаш сянка на реалността, а аз рисувам моя. – Кое е по-реалното от двете? Ти виждаш, мразиш глупостта, но с поглед ли усещаш мирисът на цвете?   Мечтател ли съм аз във същност? Не, но помечтах да съм мечтателят, сънуващ истината Защото тя, мечтателната същност сънува по-добра реалност, защото вижда истинската.    А реалист не искам и да бъда, и в леден блок от слънцето да съм се отделил.. Най-лесно е човек да се заблуди, че спре ли да мечтае, в миг се е защитил.