Откраднала съм време, по пиратски, хакнах си будилника – върви отпред-назад. На стар хамак сред улиците градски „преди” и „днес” на чаша „спор” седят.                         ...   Мъничка и седнала върху стрелките- взех часовника за моя въртележка. Вие ми се този свят- увива дните – в нощен танц ще се разопаковат тежко!    ...   Скучна...скучна имитация на статуя съм денем, прозаично-замразена в центъра на същия голям часовник, - гледям я стрелката-четка пак рисува в сиво спектъра.   ...   Но сивата дъга сега ще оцветя навсякъде и всеки цвят е чувство непонятно. И знам, стрелките се въртят и не отиват никъде, но нощем пренавивам ги обратно...  

 

А още по-красиво е, когато има кой да ни напомня за цветовете в сивото ежедневие. :)

Много добре замислено! Приятен ден!