или пък хората, то няма разлика,
...Или пък тази мисъл оправдание е
да стават хората по-празни
по празниците, по задание,

защото е света такъв,
и някой драска върху стенописите
от тях за да излезе кръв,
с която името да си напише.

Да пишем само с кръв ли можем?
Не можем ли по-мирно да белязваме
че съществували сме ..може би...
Кога се от душите си отказахме?

Кога отказахме се от живота?
Стенописите крещят анатема
Избрахме ли така доброто?
Като вградихме се в стената?

Но всичко органично се разваля.
Как да живеем, но и тленността да махнем?
Хората, ако сгрешим, ще ни запалят!
Същите които ни одраха!

Знаеш ли, че ореолите болят,
захванати с пирони, главата ми пробождат,
а крилата се държат
за рани по гърба с два ножа...