Не би ме спрял дори Перун
от това да дъвча камъни
с плодовия дъх на спомени,
прогнил от мирис на тютюн !

С розовия вкус на минало
/изгубиш ли го-захар слагаш /
и към него се протягаш
за надеждата простинала ...

Със вина и вкус на демони
те остъргват ти небцето
- „бонбоните” от минало, което
иска настоящето за премия.

Та аз не дъвча точно камък
а случки, хора вкаменили се
от захарта на спомен; впили се
във душевният ми замък . -    

Дъвча ги и ги преживям
до безкрайността на бъдеще,
до кариес, до болка мъчеща,
изгаряща венците живи,

до почерняване на устните,
до унес и до дъх на гроб
съм аз екзистенциален дроб
от сладкото. Но НЯМА пускане!

Страхът от бъдещето пръв
е подсладителя на миналото. -   
ПОДСЛАЖДА бъдеще загинало  
във настояще с вкус на кръв!

Страхът от бъдещето пръв
е подсладителя на миналото . -   
РАЗЯЖДА бъдеще загинало  
във настояще с вкус на кръв!

Бъдещето е беззъбо само, ако прекаляваме със "сладкото", което си описала. Но в живота ни винаги ще има кой да ни напомня за това. А тези напомняния от своя страна ни "мият" зъбите. Та... "измихме" ли си зъбите тази вечер? :)