Постинг
16.06.2010 19:34 -
"Правила" как да гледаш жена...
Автор: taniadacheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1917 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2011 00:28
Прочетен: 1917 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 23.06.2011 00:28
Когато гледаш жена...
..погледни челото й – Бръчките са като птиците.. ако са дълбоко нарисувани - това е пролетта, а бръчките са птиците, които, завърнали се от юг, показват, че преди нея през дните на жената е прелетяла зимата... ..Гледай веждите й.. докато очите ти не разпознаят в тях разделените едно от друго крилца на птиците, принадлежащи на челото й. Гледай хубаво тези крила- ще ти трябват .. ...за да полетиш до висотата, в която да съзреш очите: Слънца с малки блясъчета, наречени звезди, обиколени от две полукръгли въгленчета; или капчици течен шоколад, обсипан с карамелени бродерийки; или плетенички от зелените дръжчици на цветята; или тюркоазени камъчета, отронени от роклята на луната; или две парченца разтапящ се лед- ако са сини-/всъщност ледът не е син, и очите не са,освен ако не виждаш през тях небето. Така че, нека са сини.../ - Това са очите. Грешка..това е частта от тях, която са измислили поетите. Но никой не измисля миглите /освен чалгарките, измислили искуствените / А аз си измислям, че окото е птица. То не пърха. То лети с миглите. Но не отива никъде, защото винаги горните ресници /крила на ангелче/ се карат с долните /пера на гарванче/ в коя посока да е полетът –нагоре към чистотата или надолу към..теб.. ...нос... Калиакра- така се казвала девойката, която сплела косата си за косите на още 39 български моми в сноп от последния дъх на достойнството, хвърляйки се в Черно море заедно, за да попаднат в ръцете на смъртта, но не и в тези на османските поробители. НИКОГА... АМА НИКОГА НЕ ПРОПУСКАЙ НОСА! Тази легенда е легенда за смелост. Неслучайно носът е единственият, осмелил се да бъде издаден напред, да понася пръв ветровете, вълните и бурите /или слънцето,гларусите и немските туристи/. Подай нос, и докосни нослето на жена. Ще разбереш за каква сила говоря...
Полетът от носът към устните е колкото лесен, толкова неизбежен. Загледай се в пространството между двете...между тях дори има малка пързалчица. Всъщност всички големи полети /и по-големи от тях падания/..минават през устните. .. Има моменти, в които по устните попада капчица...търкулва се..бяга.. и си играе на криеница, сгушвайки се под брадичката. Двойна, слабо развита, силно издадена, хлътнала...или изящна – има почти толкова видове брадички, колкото и начини да се скрием...
..погледни челото й – Бръчките са като птиците.. ако са дълбоко нарисувани - това е пролетта, а бръчките са птиците, които, завърнали се от юг, показват, че преди нея през дните на жената е прелетяла зимата... ..Гледай веждите й.. докато очите ти не разпознаят в тях разделените едно от друго крилца на птиците, принадлежащи на челото й. Гледай хубаво тези крила- ще ти трябват .. ...за да полетиш до висотата, в която да съзреш очите: Слънца с малки блясъчета, наречени звезди, обиколени от две полукръгли въгленчета; или капчици течен шоколад, обсипан с карамелени бродерийки; или плетенички от зелените дръжчици на цветята; или тюркоазени камъчета, отронени от роклята на луната; или две парченца разтапящ се лед- ако са сини-/всъщност ледът не е син, и очите не са,освен ако не виждаш през тях небето. Така че, нека са сини.../ - Това са очите. Грешка..това е частта от тях, която са измислили поетите. Но никой не измисля миглите /освен чалгарките, измислили искуствените / А аз си измислям, че окото е птица. То не пърха. То лети с миглите. Но не отива никъде, защото винаги горните ресници /крила на ангелче/ се карат с долните /пера на гарванче/ в коя посока да е полетът –нагоре към чистотата или надолу към..теб.. ...нос... Калиакра- така се казвала девойката, която сплела косата си за косите на още 39 български моми в сноп от последния дъх на достойнството, хвърляйки се в Черно море заедно, за да попаднат в ръцете на смъртта, но не и в тези на османските поробители. НИКОГА... АМА НИКОГА НЕ ПРОПУСКАЙ НОСА! Тази легенда е легенда за смелост. Неслучайно носът е единственият, осмелил се да бъде издаден напред, да понася пръв ветровете, вълните и бурите /или слънцето,гларусите и немските туристи/. Подай нос, и докосни нослето на жена. Ще разбереш за каква сила говоря...
Полетът от носът към устните е колкото лесен, толкова неизбежен. Загледай се в пространството между двете...между тях дори има малка пързалчица. Всъщност всички големи полети /и по-големи от тях падания/..минават през устните. .. Има моменти, в които по устните попада капчица...търкулва се..бяга.. и си играе на криеница, сгушвайки се под брадичката. Двойна, слабо развита, силно издадена, хлътнала...или изящна – има почти толкова видове брадички, колкото и начини да се скрием...
Следващ постинг
Предишен постинг
