И горях
и детството разтича се по бузите,
но със смях
си пазех лицето ми от восък
и изпях
мечтите си от истини контузени,
но не успях
да спра живота с огън да докосва.

Изподрах
очите на жестокостта жестоко.
Разболях
часовника, че времето боли.
Овдовях
че жених се и за четирите посоки.
Престоях-
все ходейки сърцето ми стои.

Остарях,
а още се страхувам да съм млада.
Полудях
щом разум търся в лудостта около мен.
Устоях
страдание обиквайки да страдам.
Надживях
нощта за да погубя своя ден.

Изгорях
от себе си но аз свещта изхлузих
и със смях
се счупи лицето ми от восък
и изпях
си истините от мечти контузени
и успях
макар фитил да съм сега, света докосвам.

Много изстрадано и много мъдро... И все пак изпълнено с надежда. Поздравления за пореден път... :)