Нарязах мислите на ситно-
и кръстих всяко от парчетата
на на някой опит мой да литна
и паданията, безчетните.

И сложих щипка сол, сушена
в най-сухите без обич дни,
когато любовта сломена 
с омраза почва да блести.

Излях и сума ти коприва
парлива също като злобата.
И черния пипер, да скрива
на бяла празнота прокобата. 

И сложих там лъжичка радост
от радостта да съм нещастната;
oт чувството на старост в младост
и грозотата на прекрасното.

Прибавих аз на вкус и олио
от навика да се подмазвам .
Мечтите задуших във фолио
от мислите, че ги запазвам .      

Пасирах всички обещания,
които всички обещаваме
само като увещания
същите да си оставаме.

На слабостта пред изкушение
еквивалента й готварски
прибавих. Сложих разпилените
желания съвсем пазарски 

да притежаваме събрата си
и да командваме без жал
да подчинява той съдбата си
на наща ПОМОЩ, т.ест кал.

Готова, включих бързо печката
за да се свари шедьовъра
Ала тя не иска, пречка се 
и залива ми пуловера

с врялата вода на супата.
Тази печка своенравна
хвърля тенджерата, купата
на земята. ...Мда,  „Забавно!” ....

Но защо ли тази печица
все отказва да помага
и изгаря като клечица
манджата, която слагам?

Тази манджа е СПЕЦИАЛНА :
„Любовта” целя да сготвя
от всичко онова банално,
що умът човешки стопля.

Ала печката ужасна
продължи със подигравките
Аз, отчаяна, подвластна
седнах в на плача прозявките.

И Исус помолих тихо 
с вплетени ръце във скоби
тази нощ в света ни сприхав
да ни сгрей с паница oбич ...

Осъзнала вече важното :
че не мога аз самичка
любов да сготвя сал от блажното
що сърцето ми ровичка.

Че Исус ми дава силата
да съм повече от себе си
и да обичам всички скрили се    
във сърдечните ми ребуси.          
                ...
Очи отворих и сълзицата
беше тъжна, но във скоби
защото падна във паницата,
в която Бог ми прати Обич    ...