Цифрите в часовника ми се самоубиха да броят безбройните ми блянове. Чувствата ми спомените обезобразиха превръщайки ги в на мечтите станове.   Тъкачките без капка съвест ослепиха -за да видят те отвъд видяното . -Тъпачките без капка спор ръце протриха да избродират на луната рамото.   И всичите ми думи без жалост се пропиха от моравата краска на килимите. И Днес безсрамно тръшна Утре на тепиха без да си довърши римите.   С мъртва еуфория вината ми разтриха в нижките на вече изтъканото. Псевдодоброта и принципност увиха в безвъзвратна пратка с „разпиляното” .   На всички хора с мен в ушите им забиха игли и втъкнаха ги във килимите да станат техни фигурки. И устните разбиха на бляна им да са незабравимите.   И всички мои действия от действие измиха и като хората направиха ги фигурки в измисления танц под музиката тиха да плътстваш сал с мечтания несигурни.   Реалното хиляда злобни гумички истриха за да го нарисуват мислите ми същото. За да не ходя, четките краката ми стопиха Нали е по-лесно да летиш наушким ...   Килимчето тъкачките с ръждив пирон забиха на стената моя от житейски опит. Луната недостигната през рамо каза тихо: - Мечтите не летят а само топлят...

Мечтите може и да не лятят, но със сигурност помагат да летим. Страхотно е! :)