"Моята цел в живота е да бъда толкова добър, колкото кучето ми мисли, че съм." – е казал неизвестен ентусиаст. "А моята цел в живота е да докажа, че хората са толкова зли, колкото кучетата не биха могли и да си помислят, че са."- би казал скандално известният режисьор на филма „Догвил” Ларс Фон Триер. Нека ви представя една българска прожекция на подобен филм, където злото се събужда от човешкото добро, което му дава възможност да бъде зло на практика:   Част първа, в която колкото повече опознавам хората, толкова повече харесвам кучето си.  ..Това пък би казала Грейс- героинята, за която Догвил се превръща от убежище, в място, от което никое убежище не би я спасило. Тя идва невинна в града, искаща помощ, а си тръгва изнасилвана, унижавана, връзвана, лъгана и предадена. Как да не ги убие, как да не ги убие ВСИЧКИТЕ...Оставя жив само Мойсей-кучето на града, за да напомня какво кучешки злобно място е Догвил.   Част втора, в която „Кучето ми се тревожи за икономиката, защото храната му стана 99 цента в кутия. Това е почти 7 долара кучешки пари”Joe Weinstein  ...За едни подобни пари(за лекар от Плевен) се разтревожиха и тези, които трябваше да се тревожат за героинята от другия, нашия, Горнооряховския Догвил. В този Догвил 17 годишната Боряна ражда своето бебе, така де , плод (от споровете бебе ли е, плод ли е, стана ясно само, че всички се отнасяха към него като към зеленчук). Тя иска от лекарите помощ, но получава мъртво дете. Ако трябва да сме по-точни в разкадровката, първо тя получава почти родено на стълбите дете, после дете, зарязано при подлогите с мърсотия, след което дете, измръзнало в хладилника за отпадъци. Отново помощта е противположността на себе си, и жестокостта се храни от човешката невинност. Как да не излаеш от мъка, как да не захапеш първия срещнат виновник за това?!   Част трета: Уволниха полицейско куче, заради недостатъчна злоба. „Прекалено добър”сложи край на митническата кариера на английското куче Бъстър. „Добро куче”..така де... ченге – това поне си изпросиха службите в случая на нашия филм. Едно пиленце, така де, СРС ни каза кой е лошия, и кой добрия. Война между служби и лекари, между болниците, между ГЕРБ и СДС. Кой е добрия и кой лошия? – пред такива въпроси във великите политически умове, какво е смъртта на едно бебе?   Част четвърта: Създадоха програма за превод на кучешкия лай. ... А някой ще ми преведе ли докторския лай? Някой ще ми преведе ли как някой друг ще излъже майка, че бебето й е мъртво, и вместо да го спаси, през следващите 24 часа ще си приказва ето такива неща: „бебето е още живо”..”у кофа ли да го давиме?””тъй го оставяме да умре сега”,”абе аз се надявам докато ми свърши смяната, да си замине””туй отиде при Андрей Баташов, ама какво ше го правим сега, къде ще го изгаряме?”   Част пета: В Чехословакия била създадена специална порода куче, предназначена за медицински изследвания. Но трябва ли България да развъжда „породи” бебета за тази цел? Защото Боряна не е единичен случай. В „Догвил” взимат още две бебета за кучета. Стела Добрева-майка едното, починало в Горна Оряховица дете казва за обвинената и по случая на Боряна д-р Гецова: „Накрая д-р Гецова отговори, че починало, защото не й харесвало.” –Значи подбираме породата бебета за медицински опити..по симпатии...   Част шеста: Пуделът на Вагнер разпознавал безпогрешно фалшивите тонове, и лаел настървено ако чуел някой такъв от знаменития си собственик. Във филма „Догвил” всичко е една проста схема-градът е под в гараж, на който някой с мнооооого дебел тебешир е начертал мними стени. Там виждаме през тях хората, дори и техните души. Обаче живота ни прожектира малко по-засукани ленти, където истината не ни е..нарисувана с тебешир. Лекарите протестират, те твърдят, че плодът така или иначе не е могъл да бъде спасен, че полицията се е отнасяла лошо с тях като ги е арестувала, че д-р Гецова е била съблечена от полицаи чисто гола по време на разпит. Чакаме тежката дума на Александровска болница, защото когато експертизите говорят, и лекарите мълчат.   Част седма: престъпна лекарска небрежност + подмяна на факти + чл.116 = обвинение за предумишлено убийство. (Няма да коментирам,.. Когато уравненията говорят, и журналистите мълчат)   Част осма: На парижкото летище Орли нощния пазач на мястото, където животните изчакват полета си чува писъци в тъмното. Отваря една от клетките и извежда кучето на разходка. На сутринта отива да поздрави нощният си познайник, но какво да види написано на клетката: „Сибирски вълк, особено опасен. Не се приближавайте!”   В част девета героинята съм аз. А аз не бих искала някой ден, когато раждам бебе, да се окаже, че танцувам с вълци, или поне съм в тяхната бърлога, мислейки я за болница. Но за да не ми се случи осма част, трябва да се изпълнят повече от добрите пожелания в седма част. Филма „Догвил” трае девет части; една бременност трае девет месеца; през деветият месец на мама съм кръстена на баба ми Траянка, но и заради името си не бих изтраяла подобна на разказаната горе „девета глуха”!