Но вятърът е тук, усещаш хлад,
и птиците във костите ти тръпнат
усещаш силата си като на сакат
Задръж дъха си!
                           Може и да се отдръпне!

Искаш да крещиш, но от устата ти
се рони капка кръв като обидена
в това „червило“ смаза се молбата ти
Но дръж дъха си!
                             Може и да си отиде!

Искаш към огньовете да тичаш
но те е страх че ще те спипа, ще си бавна,
и пламъкът изгасва от очите ти
Задръж дъха си!
                            Може и да те забрави!

 
Одра те, кла и птиците в душата ти
с глад настървен за глозгане на вяра
от кървавата кожа са крилата ти
Здръж дъха си!
                         Може и да се разкара!

 „От страх от загуба ти вече нищо нямаш“-
През череп птичи вятърът проклина:
„Останал ти е само този блян:
Задръж дъха си!
                              Може би завинаги ...“