Усмивката ми крехко малко пръстче е,
но блъска се тя все в усти студени,
прегъват й те ставите на пръстен,
оженена за техните проблеми.

Едва разчита бунта ми прегърбен
какво със ден взет за мастило по нощта съм писала-
днес бунт не е заради своето усърдие
за бунт да го приемеш, днес отписан е.

Навика като се будя, да събуждам и душата си
и върху вяра кацнала, над себе си да полети,
но беше й направил крилата от проклятия,
че в теб да се разбива, свита по очи.

А бяха показалец винаги мечтите ми
сочещ все напред, там, към лилавото несбъднато
но насочи ти смеха си към него, и стрелите му
пробиха го, днес свит е, сочещ към отвъдното.

Протегната към теб съм пръсти свити от простуда,
самотен палец е сърцето, никого не спрял на стоп и тук,
самичък свива се и този пръст при другите,
но всички свиват се в юмрук !

... и мъдро както винаги...