Когато прегръща със синя коса
нощта на земята лицето,
викна ме скрила лице любовта
от нейде дълбоко в сърцето.

През прозореца скочих и по косата
път към вика си проправях,
но ме спъват лица други, хапят душата ми
и кръвта ми косата от нощ слепява...

...и уплаших се много-с това аз направих
по-силно лицето на страха,
а той ново оръжие в боя прибави -
смях който убива смеха;

а всяка от раните ми говореше
и с всяка от думите правеше нова
и всичките рани една с друга спореха,
но бяха с едно лице за основа...

...лицето на болката, щом веднъж пуснеш го
в очите ти-него сал те ще познават,
и всичко което видиш и вкусиш
те във това лице ще преправят;

а лицето на страх със лицето на болка
едно-друго ще се подхранват
и лицето на злото ще растне толкова
колкото другите две го подканват.

Лице безнадеждност също ще има
колкото повече има ги другите
и другите толкова повече има ги
без надежда че ще ги прокудя;

и алчност и ревност, и грубост, и смърт
на всичкото детско освен егоизма,
изяждат ме в моя безпомощен гърч,
във който пищи героизма ми

а лицата душат го като целуват ме
с гноести устни, с очи кръвясали
на сантиметър от моите, на сбогуване
живота дере ме с лице брадясало.

С последен вик искам да се боря
но те със езици бъркат ми в гърлото,
ще умра, знам, сега, те ще ме съборят
и поглеждам ги с поглед опърлен,

ала виждам - безжизнени те са станали
и силата им си е заминала
и аз сред лицата сама съм останала
и проблемите ми са минало,

защото лицата -те стават картонени
-ума ми ги е превърнал в такива
чувствата си успял да прогони
спокойно отново заспива.

На другия ден отново ги няма-
лицата отново са смешни декори
сега вече аз се чувствам голяма
можейки всичко да им сторя

наплювам едното, и другото мачкам
а с третото разигравам драма
нали безопасно е-нали са играчки-
с декор смелост имам да бъда пряма.

Самодоволно ги мятам нейде в нощта...
на любовта веч спокойно ще търся лицето,
но картонен макет стана и любовта
в картонен театър-сърцето ... 

... Да излезем от театъра, а?...