Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2012 19:16 - Не си мисли, че знаеш защо златните рибки изскачат от аквариума по време на лунно затъмнение !
Автор: taniadacheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3139 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 17.01.2013 20:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Светът ми се съдържа в буркан....Аз се съдържам в..люспи. Като в тиксо. И имам чувството, че тиксото и бурканът са се съединили в някакво проклятие на главата ми, наречено „очи”. (Защото очите ми са два буркана, залепени с тиксо там, където трябва да са ушите ми, които са там, където трябва да е мозъкът ми, ..а чувството е все едно и ушите и мозъкът ги няма.) Като заговорихме за очи, мисля че в момента едно по-голямо от мен ме гледа. То е в комплект с плъзгаща се по буркана буза. А тя, ако съдя по местоположението й относно стената на буркана, е в комплект с безмозъчен човек. (Винаги преценявах хората, но почти винаги преценявах не тях, а себе си чрез тях. Като.. под „почти винаги” имам пред вид най-категоричното винаги, което някой може да има пред вид). Само че подробността е, че съм човек. ..Нужно е да го уточня, защото, умнико, ме гледаш през стената на буркан с вода, ръстът ми е 2 см., талията ми е 1 см., ханшът ми е 1,5 см. и най-трагичното е, че нямам бюст.. Ааа да, и щях да забравя, че имам хриле, перки и златните люспи, за които споменах, и заради които ти споменаваш по 1000 желания на ден, ... които пък желания твърдиш, че трябва да ти изпълня.   ...ОК.. тъй като няма психиятър за рибки, спокойно бих могла да ти твърдя, че съм жена. И ОК... знам че този път (както и предишните 999 пъти) искаш от мен да те направя... ценен. Знам колко е важно за теб да лъщиш повече от шкембе, намазано с олио на лунна светлина. И знам, че си мислиш, че като си намазан с олио... на лунна светлина... никой не би забелязал, че си ...шкембе. Но ме послушай, бъдеща чорба такава: Аз съм най-лъскавото нещо, което си виждал, и като най-лъскавото нещо, бих ти лъснала два шамара задето си мислиш, че най-лъскавото нещо е най-хубавото. Знаеш ли, у теб не лъщи нищо друго, освен немитото ти лице сутрин, но съм загрижена за теб поради факта, че не олиото е важно, а човекът (чието лице го произвежда). Аз бях страшно лъскава. Поне исках да съм. Ставах сутрин, поглеждах лицето си в огледалото - въпреки че нямаше подобни забележителни петънца, като при твоето, си позволявах дързостта да го погледна.... Излизах. Отивах за работа. Там имах страхотни идеи, страхотен ентусиазъм и какво ли не още, което човек би описал както Георги Мамалев описва каквото и да е... в което и да е от своите участия – „Страхотно, невероятно, невероятно-страхотно....”. НО, заради алчността си  все да имам, се сдобих и с неща, които не исках да имам. (Например с мазни петънца под формата на болна амбиция. Болната амбиция, породена от по-болна липса на амбиция. По-болната липса на амбиция, породена от самочувствие, което е на смъртно легло. ..) Тъй като сама не забелязвах красивото в себе си, трябваше да накарам друг да види това, което според мен не съществуваше и да ме убеди, че съществува. Проблемът беше, обаче, с убеждаването ми – никой не можеше да ме излъже, че нещо е вярно, ако преди това съм се излъгала, че не е вярно, за да го излъжа, че е вярно и да ме излъже, че е вярно... – И така и аз да се излъжа, че нещо, което и без това е вярно, си е вярно. (Определено не съм златна рибка – виждаш ли – жена съм – логиката ми е неуспоримо доказателство за това). Прибрах се вкъщи. Носех споменатите „страхотни, невероятни, невероятно-страхотни” неща и устата ми бързаше да ги изплюе пред нашите, все едно е стиснала грамаден кокал. – Но никой не не ми каза „добро куче”. Никой не ми даде „Pedigreeи не се поинтересува, като в оная реклама, дали имам „твърдо аки” след консумацията на купата с „Pedigree”. Тогава, след като получих дневната доза пренебрежение дори от кучето си, погледнах към луната. (Но погледът ми трябваше да е през стъкълце, защото имаше затъмнение.) Тъй като луната се криеше, погледах към нещо неидентифицирано и намиращо се в небето, и си пожелах да лъщя. Това беше първото ми желание. Ако ще лъщенето да ми бъде като на твоето омазнено лице или (по-лошо) като кариерата на средностатистическа поп певица. Трябваше да блестя! Така, дай да видим второто ти в класацията по досадност желание. – Хммм.. Да. Само около 100 пъти си си пожелавал (днес) да получиш обич и приятелство от хората. – Не струваш, приятелю – аз бях доста по-досадна относно себе си, когато имах същото това желание. Естествено е някой, който мисли, че сам по себе си не блести, да се радва да види блясъка в очите на другите хора, които го виждат. Затова хората измислили думите „приятелство” и „обич” (които били коренно различни от действията „приятелство” и „обич”). Затова хората измислили нуждата да си поговорят с някого и да се разбират с него – така хората, които не се разбирали със себе си, наричали нуждата да поговорят със самите тях. Възхищението на другите – така хората наричали липсата на възхишение към себе си, като си мислили, че двете възхищения са едно и също, и че едното замества другото. Абе накратко – не само лудите си говорят сами, егоцентриците – също! (Ако искаш, попитай всеки, който е общувал поне един ден с мен, и не е избягал още в първите секунди от деня). Чудех се защо обичта, която трябваше да изпитвам без чужда помощ към себе си все не ми се получаваше, докато вземам обич като чужда помощ, за да ми се получи. Затова си пожелах ОЩЕ чужда помощ под формата на обич. – Това беше второто ми желание (победило първото по липса на смисъл в себе си). Да видим по-натам... Ааа да! Естествено, че след като имаш тези две желания, има и едно трето, което е неизбежно: 1) искаш да заслужаваш обич, 2) искаш да получиш обич, следователно, естествено, ще искаш и да не правиш нищичко за да залужиш и получиш тази обич. Просто ми беше писнало жовотът да еMcDonald"s- всеки ден да получаваш жалката му отрова, но всеки ден да трябва да си плащаш нещо+99 стотинки за нея на касата... ! Затова направих един свой ден по-различен: Беше ден, в който не си оправих стаята и излязох. Ден, в който се върнах, за да си доразхвърлям стаята... Нарочно! Ден, в който не отидох на работа да спечеля пари, но взех пари на заем от хората, на които трябваше да дам любов. Но се осъзнах и се върнах при тях...– Kак ще им взема само парите, трябваха ми и сърцата им!   …Какво да направя в замяна? – Е, ами разкарах се да се върна, това не е ли усилие?! Прибрах се вкъщи уморена от изтощителния ден. Пожелах си вече да не трябва да полагам тоooooooлкова усилия, да извървявам тоoooooлкова път, за да получа нещата, които не съм заслужила. Трябваше да спра „да плащам, тоoooooлкова скъпо” на този житейскиMcDonald"s”! Сега – ще трябва да ти обясня как така от егоистична и преуспяваща (в практикуването на егоизъм) жена, се оказах... нещо, което храниш с рибешка храна. Първо: исках да съм... лъскава. Нали така? Ами сега СЪМ – Не виждаш ли тоя пaшкул от люспи, в който съм увита, чувствайки се като мъж в чорапогащник? – Е, тия люспи СА ЛЪСКАВИ! – Тикче пред първото желание. Нали другото беше, че исках да говоря с хората. Само че говорех с хората така, че рядко се чуваха думи от... хората. Та за да бъда улеснена, сега само аз чувам гласа си и мислите си... – Ти, предполагам, виждаш отварящи се и затварящи се рибешки джуки. ... Отварящи се .. И затварящи се... И така, като за чудо и приказ, и второто ми желание се изпълни. Третото какво беше? – А да, удовлетворяване на мързела ми. (Това е трудно, пред вид, че мързелът ми се простираше до там, че ме мързеше дори да бъда мързелива.) Сега, друже, ти ми оправяш... ”стаята”. (Между другото не си сменял пясъка отдавна.. а все пак.. акам ...) Затова сега няма живот извън стените!Няма свобода! Няма самостоятелност! – Това си пожелах. – Няма плуване из океана! (Че кой ще сменя пясъка на целия океан?)               Тъжно,а? Сега имам време да наблюдавам, обаче. По цял ден те гледам. Като първа програма си. Просто няма как да те изключа. И ..не знам как, но се научих да те виждам. – Ти си страхотен човек, знаеш ли ?!  ... Не знаеш, естествено, щом искаш от мен всеки ден, по повече от безкрайност пъти, да те направя страхотен човек. Искам да ме чуваш, да ми отговаряш, да ме разбираш. Не за мен да си говорим, а за теб. И не аз да говоря, а ти. И не ти мен да храниш със.. зелени гранулки, а аз да нахраня душата ти. Исках да ти кажа да не правиш моите грешки. Исках да ги осъзнаеш като грешки, преди да си свършил в някой аквариум. Или в кутия за обувки на 10-годишен хулиган. – Това в случай че теб пък желанията ти те превърнат в жаба. ... Ей, моля те: ЧУЙ МЕ! Не виждаш ли как се блъскам в стената. Сърцето ти ще е по-наранено от моята перка . (Която, ох, която вече не е част от мен, а се търкаля по несменения пясък). НЕ МЕ ЛИ ВИЖДАШ? Аз плача... Плача.. Не виждаш ли? Не, как ще ме видиш – сълзата ми се смесва с водата. Трябва да изляза. – ТРЪГВАМ ДА СЕ КАТЕРЯ – Трябва! – КАТЕРЯ СЕ – Трява да спася сърцето ти. Страшно много хора надживяват сърцата си! Не искам и ти да си един от тях. – ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ КАТЕРЯ. – Хоп! Вече излязох. Пълзя до теб. Вече трябва да видиш сълзата... А, ето, идваш... Хвана ме? Е сега ще ме чуеш. – Моля те, послушай ме.. – Какво? ... Не! Не ме пускай обратно в буркана! Моля те! ... – КАТЕРЯ СЕ – Връщам се при теб – трябва да ме чуеш! – КАТЕРЯ СЕ – Моля те, пази сърцето си от болката! – ИЗКАТЕРИХ СЕ – Моля те! Не виждаш ли болката ? Гърча се! Нека ти покажа как бие сърцето ти. – ГЪРЧА СЕ – Не виждаш ли? – За тебе ме боли. – ГЪРЧА СЕ .. Ето така ще се гърчиш! Може би, ако се мятам повече, ще видиш какво ще стане с теб. Искам да се стреснеш и да не го правиш – ГЪРЧА СЕ. – Бях наказана от собствените си желания. – ГРАПАВИЯТ ПОД СЪДИРА ЛЮСПИТЕ ОТ МЕН – Виждах само себе си, затова сега съм наказана да виждам всичко друго освен себе си. – ЛЮСПИТЕ СЕ БЕЛЯТ ОТ МЕН И СЕ РАБЗИВАТ В ПОДА КАТО НАРАНЕНИ ПТИЦИ – Ние, златните рибки, не изпълняваме желания. Такива сме поради собствените си болни желания. – ОХ, ТАЗИ КАРФИЦА. ЗАБИТА Е В ИЗТИЧАЩОТО МИ ОКО. КАТО СЛАМКА. А ОБРАЗУВАЩАТА СЕ НА ПОДА ЛОКВА ЖАДНО ГО ПИЕ... ОКОТО МИ. - Като цяло, преди да падне, рибешкото ми око видя ..Видя, че те позлатява те не това, че си направил другия дресирана да подскача около желанията ти рибка. В този случай не си по-ценен от консерва с копърка. Да поискаш ти самият да помогнеш за това, което някой друг иска- това е златото, което те покрива, и засяда между зъбите на всеки. (А това е полезно да се знае, ако си застанал пред устата на някой човешки по произход великан и си на две хапки от смъртта). - ПОДА ПОНЕ МЕ СЛУША.- ГЛЕДА МЕ ДОСТА УМНО, ПОСРЕДСТВОМ ПАДНАЛАТА ВЪРХУ НЕГО МОЯ ЗЕНИЦА – Да, желанията са претенциозни – тези, които ние желаем само за себе си, се превръщат в проклятие, което да ни научи да желаем за другите. Тези, които желаем за другите, ни превръщат отново в хора. Моля те, моля те, преврърни ме в човек!!!!!!!!! М. о. л. я.   т. е. !   Не го искам за себе си, искам просто да мога да ти кажа всички тези неща. – Maxaм ти, но... с какво да помахам? – ДЪЛГО ВРЕМЕ НЕ КАЗВАХ КАКВО СТАВА С ВТОРАТА МИ ПЕРКА, ЗАЩОТО НЕ Я УСЕЩАХ. СЕГА ЧАК ВИЖДАМ ЗАЩО НЕ Я УСЕЩАМ   - БЕШЕ НА ДВА МЕТРА ОТ МЕН И СЕ МЯТАШЕ КАТО КРАЧЕЩОТО ОБЕЗГЛАВЕНОТО ТЯЛО НА КОКОШКА, СЛЕД КАТО Я ЗАКОЛЯТ – Моля те, моля те, превърни ме отново в човек!!!!! Обещавам, че ще бъда човек не само по външност. Ти можеш да ме превърнеш в човек само ако ме възприемеш като човек. (т.е. ако не ме възприемеш като златна рибка, плуваща около твоите желания, а като личност, с която да поплувате заедно... Ако ме възприемаш по начина, по който аз не възприемах хората, докато бях човек - като хора !) Всички тези желания – предишните – си ги мечтаех по време на лунно затълмнение. Сега... та сега също е лунно затълмение? Не стават ли чудеса? – КАТО ПО ЧУДО ОПАШКАТА МИ ОЩЕ ДЪРЖИ НА МНЕНИЕТО СИ ДА ОСТАНЕ ЧАСТ ОТ МЕН – Моля те, направи това чудо за мен, за да мога да направя за теб всяко чудо, на което съм способна. Така, увита като мумия в рибешката си същност, не мога, разбери, не мога да изпълня желанията ти. – Не тези, които си пожелаваш, а тези, които наистина искаш. – Повярвай ми, ти не би си прекарал добре, оженен за пластмасовата кукла, наречена „известност”. Защото какъв й е смисълът? –Целиш доброто мнение на хората за да си докажеш, че го заслужаваш, а то – доброто мнение на хората – се оказва изискване към теб да го заслужиш. Така е и със собственото ти мнение за теб...Все пак нали и ти си в числото на хората, а не на блажните гадини като мен.  – А ОТ ЧИСЛОТО НА ЛИЦЕВИТЕ МИ ДАДЕНОСТИ ВЕЧЕ БЕ ВЗЕТА И УСТАТА... НО НЯМА ДА СЕ ОТКАЗВАМ, ЩЕ ПОВТАРЯМ ВСИЧКО ДОТОГАВА, ДОКОГАТО ВСЕ ОЩЕ МИ МЪРДАТ БУЗИТЕ ! -  Няма по-голяма трагедия от това да станеш известен – защото си известен с нещо и вече не си ти жив – нещото е! Всичко в теб изчезва, ставайки слуга на това нещо. Всичко в теб зависи от отговора на съмненията имаш ли го наистина. Всичко в теб става сравнимо... Хората са несравними един с друг, само че нещото преспокойно би могло да бъде сравнявано и притежавано и от други хора. – Така се сравняват хората – когато в тях виждаме само някакво определено нещо, което бихме могли да сравним. Ти умираш един път, за да живее нещото, и втори път, когато нещото вземе че умре... и изобщо не си живял, ако си си помислил, че нещото няма да умре. – УМРЯ ОПАШКАТА МИ – СЕГА КОСТИТЕ МИ ТАКА СТЪРЧАТ ЧЕ МЕСАТА МИ СА КАТО ВИСЯЩИ ОТ ПРОСТОР ... КАТО ТОЗИ ПРОСТОР ГО БРУЛИ МНОГО СИЛЕН ВЯТЪР - ..Но ти... Ти не си пластмасово войниче в армията на фалша. Твоята война е за истинска обич; за истинско приятелство; за истинско самоуважение; за истинска цел, за която да полагаш истински труд; и за независима от постигнатите цели истинска идентичност. – Повярвай ми, казвам ти най-истинското нещо, на което съм способна! ... Аз мога да стана едно твое войниче! Само хора, обаче, се назначават на тази служба. Моля те, превърни ме в човек! Аз мога ... Вгледай се в сърцето си – не искаш ли точно това? О, забравих, че не разбираш. Виж сега ще ти покажа: И ИЗВАЖДАМ ОТ СЕБЕ СИ МАЛКОТО СИ СЪРЧИЦЕ. НАДЯВАМ СЕ НЕ Е ТОЛКОВА МАЛКО, ЧЕ ДА НЕ МОЖЕШ ДА ГО ВИДИШ. ВИЖ КАК Е РАЗКЪСАНО, КАК ТУПА. ВИЖ КАК Е РАЗКЪРВАВЕНО, И ВСЯКА КАПЧИЦА КРЪВ ПО НЕГО КАЗВА , ЧЕ ТО НЕ БИ ЖЕЛАЛО ПОВЕЧЕ ДА ТУПА. ВИЖ КАК ТУПА И КАЗВА, ЧЕ ТО НЕ БИ ЖЕЛАЛО НИКОЕ ДРУГО СЪРЦЕ ДА ИЗГЛЕЖДА КАТО ТАЯ УКРАСЕНА С КРЪВ ВМЕСТО С ИГРАЧКИ ТРЪНЛИВА ЗЛОБНА КОЛЕДНА ЕЛХА, В КОЯТО ТО СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО. – Сега виждаш, нали. Виждаш!? !? Ти ще се оправиш ! Имало е смисъл в живота ми... -         ...Но смисълът на живота на някого, може би проличава най-ясно пред лицето на смъртта. Лицето на нейната смърт беше това на тоалетната чиния. Изправи се лице в лице с тоалетната чиния, след като се бе изправила лице в лице с метлата. Изправи се лице с метлата след като се бе изправила лице в лице с равнодушната пред трупа й физиономия на стопанина й. След като изхвърли рибката в тоалетната, стопанинът се изходи по голяма нужда. После избърса с използваната тоалетна хартия и мазнината по лицето си. После погълна още толкова мазнина от сандвича отMcDonald"s. После нахрани кучето с Pedigree (и залепналото за пода сърчице на рибката) и после си легна. Преди лягане си пожела да бъде лъскав и известен, да получи обич и да мързелува цял живот. И да : поиска си и нова златна рибка, която да му изпълни желанията ... 
 image image

image

image

image

image

image

imageimage


 



Гласувай:
5



1. madmaxx - Красиво послание, въпреки ужас...
04.03.2012 21:21
Красиво послание, въпреки ужасната й смърт. Дано повече хора и златни рибки се замислят над него. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: taniadacheva
Категория: Поезия
Прочетен: 636674
Постинги: 270
Коментари: 504
Гласове: 2547
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031