Здравейте драги посетители! Добре дошли на нашата изложба, свързана с медиите, в която картините не са свързани нито помежду си, нито с медиите. Тя се казва "Великолепната двойка на медиите и социалните им каузи". Предмет за размисъл в нея са картини, съпътствани със звук, и дори с някой-друг верен тон; картини, окупирали БТВ, НОВА телевизия и доста от вечерите ни – предаванията „Байландо”  и „Великолепната шесторка”. Изразявайки резултата от този размисъл, изразяваме и една картина с друга.  
На първото произведение на изкуството, което виждате е изобразена една великолепна двойка – Брежнев и лидера на ГДР Ерих Хонекер, които се целуват, изрисувани върху Берлинската стена. 56  години след като Руската СФСР целуна ГДР, българските медии прегърнаха благотворителните си каузи, но какво наистина обещават тези многообещаващи прояви на любов проличава едва след като минат години и те изпълнят обещанията си. Има нещо пресилено, има нещо изкуствено, и много, много мелодраматично в нежностите и по двата повода. Това нещо е може би в резките и неестествени дори за законите на романтичната комедия превключвания на Ани Салич от смешното към трагичното във „Великолепната шесторка”, или може би в старият образ на Георги Мамалев от „Клуб НЛО”, игран и преиграван многократно и безуслешно в Байландо. Братсво между ГДР и Русия- това бе каузата, сближила толкова прочутите двама държавници от близкото минало. Но тя не бе искрена, и не бе постигната. И ако целувката този път е между медии и благотворителност, то братството е между самите медии, и както едва ли има нужда да уточнявам, е в кавички. То се изразява в това, че каквото излъчва единия брат, това излъчва и другия брат, особено ако става въпрос за бози като „Големия брат”.Но в случая бомбардировката с благотворителни каузи бомбардира самите каузи. Всички те, колкото и трогателни и истински да са, представени от двете водещи телевизии, на куп, биха могли да объркат зрителя, да му омръзнат, и да го откажат от благотворителност. А ние кротко се надяваме следващата картина от изложбата ни да не ви откаже от изкуство.
Tова е картината на Салвадор Дали, която се казва „Българско дете яде плъх”. Но плъхът ядеше българското дете в картината на „Великолепната шесторка”. Предаването представи историята на дете, държано в мазе, където плъхове изяли пръстчетата на крачетата му. Детето намира приемни родители благодарение на „Великолепната шесторка”. Дори да не затворят дома в Шумен, някои деца от него, намират своя дом. Дори да не спечелят в „Байландо” Дидо и Богдана получават терен за къщички за хора с увреждания, от община Павел Баня, а пластичен хирург се отзова на желанието на Евгения да изтрие белезите по лицето на сестра си. В Байландо банковите сметки дори на отпадналите участници остават отворени до края на предаването. Като че ли дори големите каузи да пропаднат, все пак има малки мечти, които се сбъдват – поне наполовина. Но не е така според една майка на дете с увреждания, която пише:”Казвате половин помощ все е нещо: Дайте на детето с муковисцидоза половината от нужния му антибиотик за да диша и не умирайте заедно с него; на детето с епилепсия дайте половин доза и се молете да получи половин гърч; лекувайте детето с мускулна дистрофия на Дюшен на половина - и вместо на 40 години то ще си отиде от този свят преди да е навършило 18...До кога ще смятаме за редно едно човешко същество да живее на половина, ние сме цели хора също като вас, а не половинки?!» Друга майка на дете с увреждания критикува и предишното, и сегашното издание на «Шесторката». Миналото, осигурило защитени жилища за децата от Могилино, бе обвинено от нея в липса на прозрачност в конкурсите за построяването на тези жилища; липса на адекватно планиране какво се случва с децата в тях, когато детството им приключи; липсата на възможност за услуги извън защитените жилища в селата Две Могили и Гложене, и още други липси. Сегашната кауза пък я е хванала липсата на акттуална оценка за нуждите на децата от дома за бебета до 3 години в Шумен, който «Шесторката» цели да опразни, чрез проект, който не съдейства за опразването на този дом за изоставени, а е повече за превенция на изоставянето. Третата критика, която искам да спомена, не е на майка на дете с увреждания, а на баща, който по случайност е и бивш министър, и по още по-голяма случайност е бил министър в правителството на изрисуваното в картината на Дали дете- да, в правителството на Симеон Сакскобурготски! Иде реч за речта, която Соломон Паси дръпна в Байландо,и за това доколко е морално да се кфалифицират, съпоставят и състезават мечти, които сами по себе си са уникални. В крайна сметка защо предаването не сбъдне три мечти, а не само една? Морално ли е шансът на някой да спечели да бъде 4 процента или, както казва Паси, «ролетката е по-почтена към комарджиите, отколкото байландо е почтено към хората с толкоз много каузи»? Защото ако момичето с болния брат спечели, момчето с болната майка ще се върне при нея с празни ръце, а майката с болна дъщеря, може би ще целуне ръцете й за последно. Не биха ли се почувствали те както се чувства джуджето, нарисувано на последната картина в нашата изложба? –Джуджето от «Рожденият ден на Инфантата». Тази картина, нарисувана с думи от Оскар Уайлд, разказва за едно малко джудже с много увреждания, което си помечтало за една принцеса. То танцувало на рождения й ден- тя му се смеела, то й се усмихнало, тя му подритнала розата от ухото си, то я счело тази роза най големият подарък в живота си. То ден и нощ мечтаело как ще се грижи за инфантата, как ще й отстъпи креватчето си, а тя си казала «колко грозно дждудже», но хубава била възможността да му се подиграва и това за него да е най чистото сбъдване на мечта. Един ден джудженцето обаче видяло един изрод..този в огледалото, и още един- този в другото огледало, докато сърчицето му не се пръснало по средата на огледалната стая, осъзнавайки какво значела усмивката на принцесата,която то получавало. Дали след края на великолепната приказка за «Шесторката», дали след усмивките на лъскавите звезди от «Байландо», тези, чиито мечти не са се сбъднали, не биха били едни малки джудженца? Какво би останало за тях след тези предавания, след като политици излъскат имиджа си, Ани Салич е прибрала по 10 хиледарки като от есемесите за децата на Хаити; звездите водещи на Байландо покрай рекламата на добротата, са направили реклама и постановките си в Народния Театър? И дали Ширин Местан, която е била шеф на Агенцията за закрила на детето и не е успяла да даде закрила на 238-те починали в домове деца, ще ги съживи, танцувайки за каузи в Байландо? Изложбата свършва но изборът остава на нас- посетителите, от които зависи нейния рейтинг. Изборът между това дали тези кампании са изложба или излагане, дали да им пишем в „бележника” великолепна шесторка или великолепна двойка; и дали в тях пеят и играят хора с големи сърца, или казват като принцесата от приказката на Уайлд: „тези, които идват да играят с мен, да нямат сърца”- думи, които тя произнася с ритник в тялото на мъртвото джудженце.

Отдавна не бях чел нещо толкова откровено и провокиращо към размисъл. Браво за статията! А на танцуващите звезди бих препоръчал да прочетат една инструкция за това как се прави благотворителност. Намира се в Библията и се разказва за бедна, възрастна жена и двете й лепти...

..и задава много правилни въпроси?
Така си е защо не разделят парите между всички , защо непомагат на повече деца , хора , и всичко в едно такова шоувариантче.... СИЛНА , КАКТО ВИНАГИ , ТАНЧЕ , БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ МЕ ПРОВОКИРАШ В РАЗМИШЛЕНИЯТА МИ :):):):)