разкъсва плътта,

пробива гърлото,

крясък от него изтръгва

душата от кръв и опърлено,

в това всъщност е непоносимото

че смъртта, че кръвта,

лудостта идват бавно,

гълъбът бавно през раната мина

и с нокти дълбае в тъгата ми    бавно

или аз го забавям, разкъсва мечтите ми

чупи мирът ми-маслинова клонка

и краката препъва ми

на колене аз го моля да не отлита 

по-добре да стои, по-добре да потъвам,

... по-добре отлети за да дишаш, кошмар е

в душата ми черна, изгонена,

на тръгване имам молба -

погали ми очите с крило, макар да е

за да избършеш от него кръвта...