Мислиш за нея
когато искаш да разсичаш облаците,
когато от плача им отзвуците
по залез пишат по небето с кръв
Мислиш за нея
оформят птици те, а с меч в сърцето им
на две разделяш ги, горят крилете им
и падат към пастта на лъв.
Мислиш за нея
рисуват облаци лицето й
по него дъжд видя в портрета й
изчезващ слезе ли да го докоснеш.
Мислиш за нея
стъмва се, небето губи ли цвета си
или ти причернява взрян нагоре към целта си
молиш някой гарван да ти е доносник.
Мислиш за нея
когато вкъщи, помниш, тя протегна устни
и от небето захарен памук ти спусна
от облак краден от дъга.
Мислиш за нея
как вкъщи сядахте и чай наливаше
и казваше когато ти отпиваше
че брала билките от лъча на звезда.
Мислиш за нея
как този лъч в очите си го носи в петъците
и тъжен ли си, се разплаква и ти свети
и с късче облак ти попива сълзите.
Мислиш за нея
как все парчета облаци домъкваше у вас
и хранеше моментите ви с по едно на час
-така се раждат от реалността мечтите.
Мислиш за нея
как къщата се пръсна, облаците не побра
както не побра очаквания любовта
и ти човек остана, а облак стана тя.
Мислиш за нея
и близостта не я побира щом искаше да е мечтата
заедно не могат да са заедно сърцата ви
и разделени-да се разделят.
Мислиш за нея
а тя докосва те, но нямаш и понятие...

 

Мислиш за нея
а тя докосва те, но нямаш и понятие...

Много вярно...