Той се прибира, маха си палтото,
хвърля си обувките към ъгъла
за да замери тишината, котката,
или мечтите си излъгани.

Усмихва се с усмивка изсушена
на простора под лъчите на умората,
вече е цинична и сломена,
а още плаха е, и търси си опора.

Сяда да вечеря, или просто
погледа му да гребе в паницата, 
и тази вечер има си за гостенин
в чашата удавена мушица,

гледа я и почва да разказва: 
да купи мляко ходил на пазар,
из София върлувала зараза,
а шефа днес по обед му се карал,

имало нов филм дето бил хубав,
а той пък не харесвал пак косата си;
вперил поглед в сънища погубени,
говори за маслото на колата.

След час ще каже някой мръсен виц,
да се присмее на за чистото копнежа,
във него оцелелял и след плесниците,
е още по-сакат и неизбежен.

Ще седне да чете, ще свива устни,
сякаш книгата изпива ги със сламка,
кошмарите му няма да го пуснат,
и ще заспива като вик заклещен в рамка

и още час ще гледа тъмнината
без да мърда, да не я подплаши
кацнала увита в слепотата му
събличайки деня му прашен.

Ще стане в тъмното и ще запише нещо,
някоя идея...без да светва,
като приготвяне на къшеи във пещ,
макар и после да не ги прочете.

За секунда ще мечтае, може би,
за това отново да мечтае,
и с тази мисъл той като заспи
деня му скучен пак сънят чертае.

... Показва леко зъби, свива устни,
дали усмихва се или ще изяде деня?
Обува дънки, тръгва да закуси
някакви яйца или юфка.

Сяда на бюрото, нервния му крак,
трепери сякаш си подхвърля със коляно
топката, която е света, и знак
от съдията чака, но го няма.

Написва графика си върху стар тефтер
за да разкъса листа после и да стане
да се изкъпе взима си фенер,
че тока нещо пак е спрян.

Облякъл се е вече, връзва връзките
на панделки със четири уши...
... а тя го гледа, погледа й блъска се  
отново в нещо дето я души.

Тя гледа го, той пипа си окото,
след като е пипал и обувките,
навежда се и сякаш към доброто
протяга устни за целувка.

Тя гледа го, той как се сресва грубо, 
но погледа й пада, и тежи.-
Не може ли да прави нещо друго,
че погледа й то да задържи?

Не знае тя, че да обича значи, същите неща,
които днес тя гледа отегчено,
някой ден, върху очите на нощта
да ги пише на стихотворения...

... така е... и друго значи... :)