Ако във слънчев лъч се превърна
и дойдат при тебе пръстите ми,
направени ще са от блясък посърнал
и лепнещ от пепел на мъст.

Ако аз слънчев лъч истински стана
и праха си избърша от светлината,
да го няма праха от останките ми,
и аз-ът от самотата ми,

с ръцете-лъчи аз ще те докосвам
без допир ти да усещаш. 
Плътта и с шамари докосва-
искам само душа да усещаш.

Ако във слънчев лъч се превърна
и пак ти изгониш обичта ми клета
със нож, светлината ми той ще ти върне
с предателски блясък на острието.

Отново замахваш, и сочиш вратата,
с нагрято желязо жигосваш ти въздуха
и с безразлични думи душата,
която превиваш на възел,

но тя не е плътна, а е слънчев лъч,
а аз не съм плътна, а съм любовта си,
и с думи към мене не ще я отлъчиш
като плашиш умрял със смъртта,

защото жива ли е, любовта, знам, убива
и тяло, и навика му да мисли за себе си
ти замахвай, но слънцето ножа ти скрива  
и страха, и във блясък погребва ги.

На сянка заставай, по-бързо се крий,
светлината стените не чупи,
не е като тялото, за да те открие то
и стените и теб изпочупи.

Но лъча не е тяло, да го счупиш и спреш,
и любовта да обича да я откажеш.
Лъчът само ти дава да избереш
да се криеш или покажеш.

Ако във слънчев лъч се превърна
ще имат ли сила пръстите ми
да спрат да докосват и имат, а да обърнат
в любов пепелта си от мъст?

... Ще имат ли?...