Тя се прибира във къщи-така е премръзнала, че
има огърлица от неразтопени снежинки.
Деня й-извадена кост от живота подхлъзнал се
под леда в тротоара да търси пак боровинки.

Тя се прибира и огън си пали в чинията
да нахрани мечта посиняла от утринно плакане,
а хазяйката идва, дочула била олелията:
„Изгаси, ти се моля искрите”-били й те тракали.

„Как така се оплакваш че гони те зимния ден,
като ходиш сред него,но огън в чиния мечтаеш?”
„И как ти с характерче искаш похвала от мен
а с душа ти да бъдеш различна желаеш?”

„И как ли ще можеш студа вънка да издържиш
а огъня вкъщи си сърбаш дробен на попара?”
„И как в маратона в снега искаш да победиш,
а извън коридора със тяло ти друг си прокрарваш?”

... И тя декорира стените с тапети от лед,
леглото направи от колове-остри висулки
да пронизват сърцето с желания ред
от хазяйката, пъдеща нощем плача на светулките.

Ала тя недоволна със крясък леглото строши-
„Бездарно е! Хайде старай се, прави го отново,
с кръвта по висулките своя живот напиши
и всичкото свято във тебе вземи за основа!”

...Да дере по стените картини изгуби си ноктите,
построи и столове от своите сълзи замръзнали,
но леглото от ледена статуя беше находката
изобразяваща майка- да спи във ръцете й дръзнала бе,

но сред нощ по лице от ръцете й с трясък тя падна
и хазяйка събуди, и злобната нейна усмивчица -
„  Някъде скрила си тука ти огън от ада
затова така бързо стопи ти се придобивчицата”

И взе да тършува, къде ли, къде го е скрила,
„Ама той е от моята същност, последвах съвета...”
„Еми ето”, й каза „че твоята същност стопила се е.”
„Ама сложих й огън”,оправдава се тя, ”че да свети.”

„Момиченце, чуй ме добре, ако можеш да чуваш!
Товари си таланта сред хола във снежния впряг
и ще плащаш ти наема  с всичко което ти струваш,
че си тръгваш оттук, а навънка е пет метров сняг!

Товари си мечтите, и дай любовта, добротата,
и каквито там сънища дава ти днес младостта,
пускай ума тук и дай си душата в хазната ,
добре превъзпитай, ала съхрани страстта.

И себе си дай ми ти, тука мини през вратата,
макар да е с форма на друго, по-малко момиче.
Непокътната искам те, нищо че реже краката ти
за да минеш – ти идвай, че срока изпускаш си –тичай!

Но можеш ли повече, бива ли тъй ти саката,
да търпиш като в теб и в квартирата тесонота-
има работа, трябва да разширяваш стената,
макар да не можеш, макар да си с тясна душа.

Но на теб щом разчитам ще бъде все тесничко тука,
и всичко което ми плащаш перука от сняг е
на глава от реалност се стапя,a ти се пропукваш,
и пропадаш във себе си без да намериш бряг.  ”

И стана студена, изплака пожара в сълзите си
/житейски бездомник бе, и със уют я изнудиха/
и със стаята сля се, на ледена рокля в полите
като мебел от къщата бе, ала все пак прокудиха я.

Хазяйката бутна я гневно, отвори вратата:
„Не успя да си плащаш дома - всичко твое- простена тя-
е или неуместно различно, или пък до скука познато
или недостатъчно, или пък прекалено.”

„Ама моля ви- в този мраз зъзна-какво съм ви сторила?"
И къса се снежната рокля в парцали от стонове.
Тя поглежда вратата -изкосо поглеждат я хората
негодна да влезе във този свят като в дом ...
                                ...
И отвори вратата хазяйката ден щом догаряше ,
но с деня днес отишла си бе наемателката.
Като дъх тя изчезна, запомнена колкото парата му ...
„Но аз щях да те върна –нали ти ми беше приятелка!”

-Кресна хазяйката- „Знай, с  самота аз белязах те,
да те предпазя от свят, замръзен в самота,
да те подготвя за него, не бях забелязала,
че в дома стана по-голям студ от в света."

Шепне хазяйката-„През живота ти карай внимателно
не както в твоя живот аз опитах да вляза със взлом.”
Хазяйката АЗ съм- СЪРЦЕТО МИ наемател бе
във личността ми, отказала да му е дом ...

... HUG...

"Шепне хазяйката-„През живота ти карай внимателно
не както в твоя живот аз опитах да вляза със взлом.”
Хазяйката АЗ съм- СЪРЦЕТО МИ наемател бе
във личността ми, отказала да му е дом ..."

След като прочетох края, се сетих за заглавието! Вече бях започнал да се чудя защо е озаглавено така?! Силно! Поздрави! Успех!