Тя спеше, и рошаво слънце/косата й/
бе прегърнало вместо света възглавницата.
Като обич и щастие пак красотата й
беше буря що дава, но давиш се.

Тя спеше, в усмивката розов дъх сложи
да докосва окото ти вместо грима
на света – а без него такъв е той сложен,
че дори ще да е красота.

Тя спеше                           красавица!

Тя стана,     засече минутка протягане
и набучи бодил във ухото си
за обица, а целувките да не избягат
от червило си сложи клеймо. 

Тя стана, и плътно пристенгна косата си
с плача и ужаса на възглавницата.
Като обич и щастие пак красотата й
бе прибрана във пояс удавница.

Тя стана, и кучешки зъби си сложи,
със гарванов клюн си завърши грима
за да грачи- „Света без контрол е сложен,
дори да е бил красота!”

Тя стана                               чудовище!