Когато ме видиш ще ме познаеш-
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се.

И колкото повече капки пояха ме,
толкова повече жажда оставяха ,
че на местата където валяха
за червило да сложат забравата.

Защо са ми въглени кървави устните
-убиват снежинките щом ги докоснат?
Защо ги наказваш, небе, град им пускаш
да счупва молбите, които ти просят? 

И колкото повече в жажда боляха
от себе си толкова пиха, стопяваха се
устните ми- като огън живяха-
днес пък погребвам ги във жарава.

Когато ме видиш ще ме познаеш-
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на хора замаяни
топят малко жажда и после топят се.

...Кръстих на теб само сушата ... за да е вечна...