Тя промуши окото му с вилица
/ТАКА СЕ ЗАПОЧВА СТИХОТВОРЕНИЕ!/
За да изгълта там всички скрили се
мъки и мъкички във забвение.

Тя извади със зъби гръкляна му.
И направи си супа от думите
заседнали там.      И засмяна му
заразтяга езика с локумите.

 Тя взе в стъкленица стомаха му
-да проучи какво ли обича той.
Преди само кожата драха му
-сега и мечтите му носят на бой.

Да, тя разпори му черепа
и устни допря тя до мозъка :
за да вкуси вкусът, бе почерпката,
на мислите дето тормозят го.

Тя започна да къса небцето му
/ - до гърдите пътечка изяла е./
Целта бе да стигне сърцето му
резултатът - да бие то спряло бе…