Звезди се присънват на залеза тих-
града е огромна прозявка.
В колет към небето грижливо завих
една по-специална заявка.
За двайсет и трите години живот
(сметни само колко са дните)
Аз всеки ден, бавно, събирах имот
в на целия свят планините.
Имота ми- ВСИЧКИ цветя по света
в тях всичко красиво заето е.
И всеки ден трябваше да донеса
различно от другите цвете.
В пакетче на дупки сега ги събрах
(на дупки, да могат да дишат)
Че всичко красиво се дава, разбрах
на Бог, не на склад в дупка миша.
И тъкмо да хвърля въпросния плик
и малко дете се разплака.
Сълзите изтрих му от детския лик
с цветче от пакета с цветята.
Преди да ги хвърля отново, видях
че възрастен мъж се препъна.
„Вземете”, му казах „бастун”- и със смях
си взе стьбло гербер прегънато.
И казвам си: Вече ги хвърлям от раз!
(останките там от цветята.)
Когато бродяга омърлян- на бас
че мъка бе взел, не заплата.
И знам, че е гладен, и знам че е бос
но само цветя имах тука.
Подадох му малко от тях на поднос
и хапнахме, без да ни пука.
И няма и смисъл да казвам, че пак
опитах да хвърля цветята.
Но някой все някаде идваше в знак -
че цвете управя бедата.
...
Щурци, полунощ, полумрачен площад
и аз там, със празна хартийка.
Цветята ги няма- душата ми-ад
вината-нагрята топлийка:
„Аз исках, о Боже, да дойда при Теб
със нещо достойно, красиво.
А не със скалъпен сапунен сюжет
за туй как цветята затривам.”
И взех че се свих в малка топчица сълзи
и легнах да спя на асвалта. -
Паве за завивка; възглавница- стълби,
матрака от стара седалка.
Тогава сънувах, че Бог ми прощава
и почват цветя да валят.
И казва ми- „Ако на другите даваш
на Мен си ги дала. И път...
...до сърцето на някой щом ти си проправяш
до Моето също ще стигнеш.
Със дъжд от цветя Аз те теб благославям
със тях още хора да стигнеш.”
И както сънувах, съня ми прогони
от мен малка нежна сълза.
Тя капна и свеж аромат се отрони
от нещо- погледнах едва.
И будна ли бях-ДА, но пак се ощипах.
- Таз гледка граничеше с бляна.-
НАИСТИНА бях с цветя нежно завита
- ПЛОЩАДА БЕ СТАНАЛ ПОЛЯНА!
Красивото, (знаех, не бърках във нищичко)
се случва не само в съня,
защото доброто е винаги истинско!-
ТУК БЯХА ВАЛЕЛИ ЦВЕТЯ!
Защото доброто, когато е в теб, превръща всичко останало в добро.
Защото доброто, когато е цвете, превръща и листата в цветя.
Защото доброто, когато вярваш, е по-истинско, отколкото когато изискваш от него да е истинско, за да те убеди, че трябва да му повярваш.
Защото доброто, когато е истинско, е цвете, което никога не може човек да хербаризира- ако иска да го запази при себе си, трябва да го полива и съживява всеки ден.