Лъчите се изплъзват на слънцето от лейката, децата в парка тичат,наглеждат ги жените.. А някаде зад всички,нейде там на пейката седнал е старик със злато във косите.                             . . .   Просякът усмивка с цигулка промълвява и жълтици дрънкат в купата. А в душата на старика язвително пропява старият рефрен на мъката                                 . . .    За какво ли плачеш,дядо? –питат те очите ми Пак ли ти залипсваха минали усмивки? Липсваш ми ТИ! , думи - с болката наситени Липсваш ми ти, внуче.Твоята усмивка!                              . . .   Не е моят дядо този там на пейката, но е моят дядо този на небето. И дано ме види, седнал на скамейката. И дано я   види,-липсата в сърцето.