Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2019 22:15 - Представям си, че летя
Автор: taniadacheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2262 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 04.05.2019 03:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В този свят се плува със затворени очи. Полуотворени, за да виждаме само сенки. Като в блато, плуваме напред и усещаме вонята, не знаем дали сенките под нея не ни се привиждат, от време на време краката ни удрят нещо, докато плуваме, надяваме се да не са трупове, надяваме се да няма трупове, но вони, а ние не отваряме очите си, защото ако ги отворим ни е страх, ако се гмурнем ни е страх, че това което ще намерим ще ни изкара извън блатото, а ни е страх, че да излезем от блатото има само един начин – да се превърнем в трупове и да потънем, в труповете, които ги няма... НЕ,само камъни са! Толкова е трудно да се държиш толкова плътно на повърността, че да не ги подритнеш, а докато ги докосваш, да не отвориш очи. Има и хора, които са отворили очи и са продължили да плуват, прогледнали, вече знаейки че за да останат на повърхността стъпват върху човешки глави, че трошат човешки вратове. А когато поглеждат с безразличие към труповете, разпознават ли сред тях собствените си души? Аз не искам да плувам отделно от душата си, а тя не иска да бъде на повърността и да тъпче. „Дано това отдолу са камъни“ – сега си го казвам, но докога ще мога?


image

 



Тагове:   зло,   грях,   трупове,   блато,   комформизъм,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. madmaxx - :)
23.01.2019 23:36
Има живот и извън блатото...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: taniadacheva
Категория: Поезия
Прочетен: 515363
Постинги: 265
Коментари: 502
Гласове: 1196
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031