С бална рокля от рози, които за да заместят шевовете по нея, са се хванали с бодлидте за „ръчички”.Обици от черешки; коса: хваната със сплетени житни класове; грим от листчета на минзухари; а една момина сълза е свила дом, сгушена между миглите. Ветрилото: от събрани от целия свят маслинови клончета, мълчаливи посланичета, лъхащи на мир. Домино: инкрустирано с плодчета – нар и боровинка – рубиненото ми око, отронено от нара, с отблясък на радости, но до него тъжните сапфири с вкус на боровинка. Вместо обувки: незабравки, хванати между палчетата; вместо бели коси: пухчета от тополите на всяка от изживените есени; а балната чанта е цвете-кученце. От чиито устица излиза послание:   „Облечен си повече в мисли, отколкото в марки; ...повече във ваображение, отколкото във ваображаеми маскени образи; ...повече в любовта, която облича, отколкото в страстта, която съблича; ...повече в съблечените от излишни думи красиви мигове, отколкото в облечените по последна мода на думите излишни такива; Една капка роса, отронена от утрото, облича твоето утро повече от хиляди ГОЛОсловни негови описания; ...както една капка от росата на очите, избърсана с малко пръстче, облича душата повече, отколкото могат всички „кожуси”, с които се опитват да я стоплят думите...   ... Защото на бала, на който АЗ съм кралица си облечен само в първите случаи.. във вторите „кралят е гол”...  





 
























 

Красиво е!