Заповядах ви да обичате ближния си, вие обичахте себе си. Заповядах ви да обичате родителите си, вие обичахте себе си. Заповчдах ви да обичате Мен, вие отново обичахте себе си. Заповядах ви да обичате себе си, а смръзяващо голям процент от вас, хората, казват, че не се обичат. Статистики.     В статистиките вписват нормалните хора. А изключителните - в романи! Смяташ, че не си изключителен а си се изгубил някъде по дъното на статистиките? Затова пиша този роман лично за теб, малки човече..             Ти искаше да видиш себе си, и затова се оглеждаше в очите на другите. Но там видя недорисуван комикс на размития си образ, нацапан с пастелите на чуждите лични убеждения и предубеждения. Погледна в своите очи, и видя картината на себе си, която ножа на греха е нарязал пъзел от хиляди части. И разбра колко трудно е сам да наредиш този пъзел. А колко лесно би било да погледнеш в Моите очи, и виждайки в тях оригиналната картина, да наредиш правилно пъзела. Но когато протегнах ръка да ти помогна да го подредим, ти я блъсна настрана, защото ти пречела да гледаш как другите редят своите пъзели. Когато гледаше в чуждата паничка не знаеше, че сравняването с другите ти пречи да видиш колко несравним си ти. Когато се правеше на свръхчовек, на теб не ти остана време да бъде човек. Когато твоите нозе се напрашиха от тичане в надпревари за първенство, Аз коленичих и измих тези нозе.. А за да измиеш нечии чужди нозе, трябва с твоите да си стъпил здраво на земята и да знаеш какво правиш на тази земя. Защото ако ти знаеш къде стоиш, няма да те е страх, че един жест на служене, ще те направи по-долен.Заповядах ти да служиш. Но за да си слуга на другите, трябва първо да си господар на себе си. Ако не обичаш себе си правилно, не можеш да обичаш правилно и другите. Затова ти казах „Обичай ближния си както себе си” , не „вместо себе си,  и не повече или по-малко от себе си. Ти Mи се молеше за дъжд, когато беше слънчево, и за слънце, когато те наваля. Ти Mе обичаше от егоизъм, и мислеше че любовта ти ме задължава да изпращам слънчево или дъждовно време, според твоето греещо настроение, или капещите ти сълзи. Ти Mе обичаше, за да се случват нещата около теб както ти ги обичаш, а не знаеше колко по-хубави щяха да бъдат тези неща, ако ти Mе обичаше истински и ми позволеше да ги направя според Моят план. Любовта към себе си значи и доверие към Мен. Защото, ще бъдеш спокоен със себе си, мъничко човече, единствено ако легнеш в протегнатите Mи шепи, и се оставиш в Mоите прободени ръце. Но ти протягаш своите ръце, за да издърпаш от чуждите това, което можеш. Ако можеш- всичко! Но вземайки чуждата любов към теб, не можеш да заместиш липсата на собствена; вземайки чуждото приятелство, ти не успяваш да си приятел със себе си; вземайки от чуждото време ти пилееш своето..Защото времето, в което не си подал ръката си на някого, когато окото ти не го е гледало с разбиране, краката ти не са извървяли една допълнителна миля с него и сърцето ти не го е обичало.. това време е загубено! Не знаеш ли че когато взимаш, губиш, а когато даваш – печелиш. Какво губиш и какво печелиш? Ако загубиш егоизма си и обичаш другите, най после ще спечелиш любовта към себе си, която ти е липсвала и те е карала да вземаш. Любовта от самоуважението. Защото не си ощетил, а си дал.        Ти винаги лазиш по двата пвотивоположни края на проблема с обичта към себе си, отказвайки да видиш какво е в сърцето на този проблем. А не е ли точно сърцето, което обича? Заставайки в горния край на проблема, ти гледаш така от високо, че мислиш, че си порастнал и си се превърнал в гигант. Затова си така обидчив, когато другите ти напомнят, че си само едно мъниче, а гигантски е хъмлът на гледната точка, на която си стъпил. Когато си долу в подножието, виждаш онези, които са по-нависоко, и полите им се сливат с тези на върха. „Какви гиганти” си казваш, а не знаеш, че те са колкото теб, просто ти нямаш смелост да повярваш, когато ти казват че можеш, че знаеш, че си способен да се изкачиш и ти при тях. Но знаеш ли..Не е важно че се виждаш мъничък, а че има нещо ГОЛЯМО, което да те закриля... И ако си голям в очите си не е важно.. а е от значение колко голямо е отражението ти, проблясващо в очите на небето. По една сълза се проронва от тези небесни очи, когато любовта ти към себе си стане толкова голяма, че в теб няма място за обич към Мен. Поддържай тази любов към себе си в здравословна диета. Но гледай и да не отслабне прекалено много. Защото така не Ме гониш, но ме обиждаш. Когато не харесваш себе си ми казваш „Ти не си се справил. Сгрешил си като си ме сътворил”. А когато се чувстваш необичан Ми казваш „ Не ме интересува, че Ти ме обичаш. Аз се чувствам необичан. Твоята любов няма значениие, нищо че теб те доведе до Голгота. Мен не ме доведе до никъде...” Моят път към Голгота беше къс- три сантиметра ..по твоята карта.. но той беше и същевременно най-дългият път, който трябваше да извървя. Твоят път към себе си не изисква да изминеш и един сантиметър разстояние. Ти си си тук. Но това е най-дългият от пътищата, които се правят на къси. Може би тези къси, но дълги два различни пътя, водят към едно и също място. Моят ме заведе на кръста, и там намерих финалната права и на твоят път; защото само когато дойдеш при кръста, наистина ще намериш себе си.    Още ли продължаваш да гледаш из ценоразписа за различните видове хора, и да сравняваш цифата срещу името си, с тази на чуждите етикетчета?! Махни етикетите, и знай, че твоята цена я няма в никой ценоразпис! Ти струваш живота на един Бог! Това е твоята цена! Твоят живот струва толкова, че Създателят на живота да даде своя живот,за да го спаси. Ти си толкова обичан, че Създателят на любовта да ти даде цялата любов на света. Тази, която е в сърцето му.        Давам ти я . Ти реши дали със нея ще обичаш Мен, себе си и останалите хора.
Искрено твой, Исус.   На всяко писмо подобава да получи отговор. Ние можем да отговорим на апела в писмото на Исус, като напишем нашето „да” или „не” на редовете на живота си. ...
 OR
  
  
 
  
  

...хората да станат по-добри ? Но наистина трябва да започнем първо от себе си ... успеем ли , тогава може да помогнем на другите!
Ежедневно се сблъсква ме със зависта и подливането на вода , и отвръща ме по същия начин , но може би не е правилно , може би трябва да се направим че нищо не е станало ...но сама сигурно знаеш , колко е трудно това?Свикан ли сме да отвръща ме , че да же и удара ни да е по-лош...а трябва само , да погледнем себе си , защото трябва да се почне от някъде....
Хубава вечер , чародейке :):):)

Ako samo znae6e kolko si specialna... Tanche, ti si lu4 nadejda! Produljavai da izrazqva6 tova, koeto si - lubov, 6tastie, radost, vduhnovenie, talant, entusiazum... Vseki 4ovek na tazi zemq trqbva da pro4ete tova, koeto si napisala... po-dulboko e otkolkoto podozira6!