Днес земя земята не е, а гроб кротък
в него фараони сме и всичко взимаме си
но без живота, другите неща

Погледнах небето както го вижда
облак завързан за земята
спомнил за мъничко дните безгрижни

Когато стаята ми става течна, гледам те
и плувам през пода, и гмуркам се в шкафа
разплисквам килима в сърдечни трептения бледи

Не ме питай какво си направил, приятелю,
виж листата, които падат
като косите на щастието

   Ден 1:
Студа отронва се от мен на свлачища,
треперейки аз чакам я,задава се-и ето: