Чуваш го как рови във пръстта
и цветята върху нея чуваш, гинат
под тях през черепите свири песента си 

Зима, студ, отблъскване от ледения път,
спирачки заковавам, да не блъсна хората
насядали сред улицата и върху снегът,

Тук трябва да почна със някакви греещи луни,
гледани от някакви цветя,
мечтаещи за слънце, може би,

           Когато #protivnatamisestra разказваше на сестра си **** за това, как е успяла да впечатли Боби от университета, **** получи де жа вю как #protivnatamisestra и разказваше как е успяла да впечатли Васко от десети клас в училище,...

Понякога сме слепи и така се гледаме
с празната рамка на стената ми,
и тя притиска нищото,

Той се прибира, маха си палтото,
хвърля си обувките към ъгъла
за да замери тишината, котката,

      - Сериозно, приятелю, и ти ли като всички останали групи луди фанатици натам си се запътил...
     -. ..Към вярата в доброто и красивото, към топлината, към смисъла- да-натам съм се запътил.. и защо не?!
     - Не мислех че ще се пре...

       „Снимам лицето си срещу светлината и тя сякаш яде бузата ми. Заслепява те през отхапаното ми лице, за да не видиш, че то те гледа. Ти може би си някъде зад фотоапарата, и скрит присъствието ти е още по-осезаемо. Или се разхо...

Дълбая със мисли по празния лист на живота
излиза сърце.
Дълбая във него с молбите за вечност, но свършва сърцето,

Счетоводител един си обичаше работата
и заприлича на калкулатор носа му;
предана внучка обичаше баба си

Самотна пощенска кутия насред океана
разплаква се от боя на вълните.
Отварям я и виждам, че само със реклами

Старата песен
пищи тя от ръцете ти, а ти пък я измъчваш.
Не знаеш ти защо, може би точно защото